Медицински

Научете повече за работата на анестезиолога: ролята преди, по време на и след операция, обучението, необходимите умения и перспективите за кариера.

Необходим за всички хирургични специалности, médecin anesthésiste-réanimateur играе решаваща роля преди, по време и след операцията. Те отговарят за приспиването на пациентите преди операцията, за наблюдението им по време на операцията до изписването им и за овладяването на следоперативната болка, за да осигурят комфорта им. Този специалист се грижи за поддържането на жизнените функции на пациента по време на операцията, като регулира анестезията и действа незабавно при най-малкия сигнал, за да гарантира безопасността на пациента. Полето му на действие се простира и извън операционната зала: като анестезиолог-възстановител, той работи и в стаята за възстановяване, за да се грижи за пациенти в критично състояние и може да бъде мобилизиран в спешни случаи (например за справяне със сърдечен арест или сериозна травма).

След дълъг курс на обучение по медицина (приблизително 11 години обучение след бакалавърската степен), анестезиологът;сест получава специализирана диплома по анестезия и анимация, която му позволява да упражнява тази висококвалифицирана медицинска професия. Пътят към тази квалификация е труден, както и необходимите ежедневни умения. В тази статия описваме ролята на анестезиолога преди, по време на и след операцията, основните умения, необходими за практикуването на тази професия, и обучението, необходимо за придобиване на квалификация анестезиолог;Обучението, което се изисква, за да станете анестезиолог, контекстът, в който се практикува тази специалност, и перспективите за кариера на анестезиолога.

Мисиите на médecin anesthésiste

Прéпарация на пациента преди процедурата

Първият прием на анестезиолога се извършва преди операцията, по време на преданестезиологичната консултация (задължителна преди всяка планирана операция). По време на този разговор лекарят оценява здравословното състояние на пациента, като прави преглед на цялата медицинска история (алергии, текущо лечение, минали операции и т.н.). Тази оценка на риска позволява да се избере най-подходящата анестезиологична техника (обща анестезия или локорегионална анестезия) и да се планират необходимите предпазни мерки преди операцията. Анестезиологът също така се възползва от тази консултация, за да информира и успокои пациента, като му обясни графика на операцията, протоколите, които трябва да се спазват, условията за възстановяване и обезболяване след операцията. Психологическото измерение е жизненоважно на този етап: затова лекарят трябва да бъде п&еакуален и успокояващ, за да намали тревожността на пациента.

Наблюдение по време на операцията

По време на операцията анестезиологът присъства непрекъснато в операционната зала, заедно с хирургичния екип. Той/тя прилага анестетични средства за целите на операцията, независимо дали тя включва обща анестезия или седация като част от хирургична процедура;След това той регулира дозите в реално време по време на хирургичната процедура, за да поддържа подходящо ниво на анестезия. Постоянно следи жизнените показатели на пациента (кръвно налягане, сърдечен ритъм, нива на кислород и др.) с помощта на сложни монитори и оборудване, готови да открият и най-малката аномалия. Ако е необходимо, анестезиологът може да се намеси незабавно, ако по време на операцията възникнат някакви проблеми: например да инжектира лекарство, да извърши спешна маневра (асистирана вентилация, сърдечен масаж, деескалация) или да коригира дълбочината на анестезията според нуждите. Те работят в тандем с анестезиологичната медицинска сестра (IADE), която ги подпомага в наблюдението на пациента и прилагането на протоколите за безопасност по време на операцията.

Постоперативно проследяване и лечение на болката

След операцията отговорността на анестезиолога е да придружи пациента до стаята за възстановяване (отделението за слединтервенционални грижи), за да осигури безопасно и съзнателно възстановяване. Те наблюдават фазата на възстановяване, като гарантират, че пациентът постепенно излиза от анестезията без непосредствени усложнения (дихателен дистрес, проблеми със сърдечния ритъм, кръвоизлив, алергична реакция и т.н.). Съществена задача на този етап е лечението на следоперативната болка: анестезиологът оценява болката на пациента и прилага подходящи аналгетици за нейното облекчаване (морфин, локални анестетици чрез катетър, паракутан;тамол и др.) Той адаптира обезболяващото лечение в зависимост от интензивността на болката и специфичните нужди на всеки случай, за да осигури оптимален комфорт. Това следоперативно проследяване продължава, докато пациентът се върне към стабилно състояние. И накрая, анестезиологът остава бдителен, докато пациентът бъде прехвърлен в болнично отделение или в отделение за рехабилитация, ако състоянието му го изисква, като по този начин се гарантира непрекъснатост на грижите след операцията.

Умения, необходими за практикуване

Специализирани медицински познания

  • Maîtrise des produits anesthésiants : ça се разбира от само себе си, но анестезиологът познава отлично ефектите, взаимодействията и дозите на лекарствата, използвани за приспиване на пациентите, поддържането им в стабилно състояние и лечението на всякакви животозастрашаващи усложнения.

  • Задълбочени познания за работата на оборудването: ежедневно използва сложни устройства като анестезиологични апарати, вентилатори и монитори за наблюдение и владее работата им, за да осигури безопасни грижи за пациентите.

    • .
  • Прéция в рéализирането на техническите жестове : високата степен на сръчност е от съществено значение за извършването на локорегионална анестезия (педиатрична, нервен блок) или инвазивни технически процедури на терен, като трахеална интубация или поставяне на централни венозни катетри.

  • Maîtrise des procédures d’anesthésie et de soins intensifs : анестезиологът стриктно прилага доказани протоколи, адаптирани към всяка клинична ситуация, като гарантира безопасността на пациента на всеки етап от грижите.

  • Кросдисциплинарни познания в областта на специализираната медицина : Лекарят отговаря за пациенти с най-различни патологии и поради това трябва да има солидни познания в дисциплини като кардиология, пулмология, неврология и диабет, за да може да предвиди рисковете, свързани с цялостното здравословно състояние на пациента.

Активност и управление на стреса в критични ситуации

  • Réactivité : способността за незабавно действие е от съществено значение, особено в случай на сериозно усложнение по средата на операцията, като например масивен кръвоизлив, анафилактичен шок или спиране на сърдечната дейност на масата. Анестезиологът трябва да е в състояние да взема критични решения за части от секундата, за да спаси живот.

  • Маîtrise стрес : независимо дали е в операционната зала или в реанимацията, този лекар трябва да запази хладнокръвие при всички обстоятелства. Те работят в среда, в която натискът е постоянен и в която и най-малката грешка може да има жизненоважни последици.

  • Осведоменост; : той трябва да остане прецизен, методичен и концентриран, дори когато се налага да се намеси без подготовка, например да оперира спешен пациент, който не е на гладно или чиито медицински предшественици не са добре познати.

  • Способност за адаптиране : всяка клинична ситуация е уникална и анестезиологът трябва да адаптира своите протоколи, дози и технически р&squo;флексии според състоянието на пациента, вида на процедурата и всички неточности, които възникват по време на лечението.

Човешки и относителни качества

  • Емпатия и добронамереност : анестезиологът често е последното лице, което пациентът вижда, преди да заспи. Анестезиологът трябва да умее да създава атмосфера на доверие, да успокоява и да обяснява ясно операцията, като същевременно взема под внимание евентуалното безпокойство или опасения.

  • Педагогика и комуникация: той информира пациента и неговото семейство à на всяка éстъпка от пътя на грижите, като използва достъпни думи и постоянна грижа да êбъде разбран.

  • Reacute;silience émotionnelle : Изправени пред сериозни медицински ситуации, спешни случаи или животозастрашаващи извънредни ситуации, анестезиолозите трябва да могат да управляват собствените си емоции, като същевременно остават на разположение, професионалисти и оказват подкрепа на другите.

  • Умение да работите в екип: както в операционната зала, така и на терен, ще си сътрудничите постоянно с хирурзи, анестезиологични медицински сестри (IADE), инструментални техници и други специалисти. Добрата комуникация и нагласата за сътрудничество са от съществено значение за осигуряване на безопасна и ефективна процедура.

  • Écoute и гъвкавост в професионалните отношения: те трябва да демонстрират откритост, да умеят да адаптират позата си според хората, с които работят, да арбитрират медицинските решения като част от екипа и да се интегрират хармонично в мултидисциплинарна среда.

Пътят на обучението, за да станете анестезиолог

Академичният път, който се изисква, за да станете анестезиолог, е взискателен и строг. Той изисква придобиването на съвременни медицински умения, както теоретични, така и технически, както и солидно практическо обучение. Курсът започва с първата година на акредитираната специалност "Здравни грижи" (PASS) или на акредитираната специалност "Здравни грижи" (L.AS), последвана от две години общомедицинско обучение, което води до придобиване на Diplocirc;me de Formation Générale en Sciences Médicales (DFGSM). След това студентът продължава с още три години, за да получи Diplôme de Formation Approfondie en Sciences Médicales (DFASM).

В края на тези шест години те ще трябва да положат изпити в края на практиката (EDN и ECOS), резултатите от които ще определят тяхната специализация. За да стане анестезиолог, след това ще премине петгодишен медицински стаж със специализация по анестезия, разпределен между стажове в болница, университетско обучение и дежурства в реална ситуация. В края на този курс той ще получи DES по анестезиология и ще може да практикува като лекар-специалист.

За да научите повече за études d’anesthésistefiche études médecin anesthésiste.

След това обучение лекарите могат да изберат да специализират в определени области, като хирургична реанимация, анестезия и анестезиология;анестезия, акушерска анестезия, лечение на болката или детска хирургия. Тези специализации проправят пътя към много търсени позиции в държавни или частни структури.

Обхватът на практиката на анестезиолога

.

Професията анестезиолог-résiste;animateur се практикува предимно в болници, независимо дали в публичния сектор (университетски болници, болнични центрове) или в частни клиники. Ежедневно анестезиологът разпределя дейността си между няколко допълващи се места и отделения и работи в тясно сътрудничество с много други медицински професии.

Работа в операционната зала

Голяма част от дейността на лекаря-анестезиолог се извършва в операционната зала, на мястото на хирургичните процедури. При всяка операция, независимо дали е планова или спешна, присъствието на анестезиолог е от съществено значение за хирурга. Анестезиологът е този, който дава анестезия на пациента в началото на операцията и след това го наблюдава по време на операцията до стаята за възстановяване. Анестезиологът може да извърши няколко операции в рамките на един ден, като работи в различни специалности (ортопедична, коремна, кардиологична, неврологична хирургия и т.н.), което означава, че графикът му често е натоварен. Преди всяка операция анестезиологът внимателно подготвя и проверява анестезиологичното оборудване, за да се избегнат всякакви инциденти. По време на операцията анестезиологът непрекъснато коригира параметрите на анестезията, за да ги съобрази с графика на операцията и нуждите на хирурга, което изисква тясна координация с хирурга. В края на операцията той или тя придружава пациента до стаята за възстановяване, за да продължи грижите (както е описано по-горе), преди евентуално да премине към следващия пациент, планиран за деня.

Интервенции при réанимация или спешни случаи

Извън операционната зала анестезиолозите често поемат ролята на реаниматори в отделенията за интензивно лечение (специалността освен това е официално озаглавена ). В отделението по реанимация анестезиологът поема грижата за пациенти в критични ситуации със сериозни животозастрашаващи проблеми (кома, остра дихателна недостатъчност, хеморагичен шок, сепсис и др.) Неговата роля е да стабилизира тези пациенти и да диагностицира и лекува причината за състоянието им в опит да ги спаси или да подобри прогнозата им. Използват се съвременни рехабилитационни техники, адаптирани за всеки отделен случай: дихателна помощ на апарат за изкуствено дишане, динамична подкрепа с вазопресорни лекарства, диализа в случай на бъбречна недостатъчност и др. В същото време анестезиолозите са призовани да се справят с животозастрашаващи спешни случаи в рамките на болницата.

Анестезиологът може да се намеси и в спешното отделение, за да осигури трудна интубация или седация на възбуден пациент. Тези интервенции извън операционната зала са неразделна част от работата на хирурга и се извършват по време на нощни смени, почивни дни или официални празници. 24-часовата непрекъснатост на грижите в болниците (спешни случаи, родилни отделения и т.н.) налага анестезиолозите да бъдат на разположение денонощно, което означава, че те редовно дежурят през нощта и през почивните дни. Този ритъм на работа на повикване е част от ежедневието в специалността, въпреки че някои заведения предлагат по-редовни условия.

Сътрудничество с хирурзи и други специалисти

Анестезиологът винаги работи като част от екип и в координация с други доставчици на грижи. В операционната зала той образува важна двойка с хирурга: двамата трябва да се синхронизират по време на операцията, като единият адаптира анестезията към действията на другия и обратно. 

Анестезиологът също така контролира екипа от медицински сестри в операционната: По-специално той/тя контролира и работи в тясно сътрудничество с анестезиологичната сестра (IADE), която подготвя оборудването, следи параметрите и подпомага лекаря по време на операцията и в стаята за възстановяване. 

В réанимацията работата е също толкова колективна : анестезиологът-аниматор е част от екип, който включва лекари по интензивно лечение (ако отделението разполага с такъв), медицински сестри по интензивно лечение, помощник-сестри, физиотерапевти и т.н. Анестезиологът-аниматор е част от екип, който включва лекари по интензивно лечение (ако отделението разполага с такъв), медицински сестри по интензивно лечение, помощник-сестри, физиотерапевти и т.н. Анестезиологът-аниматор е част от екип, който включва лекари по интензивно лечение (ако отделението разполага с такъв), медицински сестри по интензивно лечение, помощник-сестри, физиотерапевти и т.н., като всеки от тях допринася със своя опит, за да осигури най-добрите грижи за пациентите в критично състояние. 

Анестезиологът може да работи с много други специалисти в зависимост от случая на пациента: например с кардиолози или невролози в родилната зала за получаване на специализирано мнение, с акушер-гинеколози за провеждане на акушерска анестезия (péurales in the birth room), с акушер-гинеколози за провеждане на акушерска анестезия (péurales in the birth room), с акушер-гинеколози за провеждане на акушерска анестезия (péurales in the birth room), с акушер-гинеколози за провеждане на акушерска анестезия (péurales in the birth room);Те работят също така с радиолози и гастроентеролози по време на направления за трудни процедури (ЯМР, ендоскопия), които изискват анестезиологична поддръжка. Това постоянно интердисциплинарно сътрудничество изисква от анестезиолога да има отлични комуникативни умения и неизменен дух на сътрудничество. Всъщност анестезиологът често е възприеман като диригент дискретен, но незаменим, който осъществява връзката между различните участници, за да гарантира, че всичко протича гладко.

&Кариерно развитие и професионални перспективи

Спéциализация или свръхспéциализация

Кариерата наанестезиологаможе да се обогати с допълнителни квалификации или умения, придобити с течение на времето. След като завърши своята ординатура, бъдещият анестезиолог-ръководител може да избере допълнително обучение (варианти за специализация или интердисциплинарно обучение по специалността), за да развие конкретни експертни познания, например по детска анестезия, за да се съсредоточи върху децата. 

По време на практиката си те също имат възможност да преминат допълнително обучение и да добавят нови струни към лъка си: някои избират да се обучават допълнително в областта на лечението на хроничната болка (алгология), медицинска хипноза, усъвършенствана локорегионална анестезия и др. От институционална гледна точка съществуват редица начини, по които лекарят може да разшири своята специализация: той може да кандидатства за нова опция или за FST (интердисциплинарно специализирано обучение), свързано с анестезиологията, за да навлезе по-дълбоко в дадена област, без да се налага да повтаря целия стаж. 

Възможно е дори, за най-амбициозните, да вземат втори DES (диплома по специалността), за да практикуват друга специалност; в допълнение към анестезията (например някои съчетават анестезията със специалност като спешна медицина или медицинска анимация). Макар и продължителни, тези пътища за свръхспециализация дават възможност да се разширят професионалните перспективи и да се обогати практиката.

Отговорности в болничната среда

Професионалните предизвикателства пред един млад квалифициран анестезиологса многобройни, особено като се има предвид, че специалността е в недостиг : във Франция има само около 10 000 анестезиолози и професията продължава да бъде недостатъчно финансирана, като има свободни места в много заведения (държавни болници, частни клиники, спешни служби и др.).). 

Започвайки кариерата си в държавна болница, анестезиолозите притежават ранг на болничен лекар и се присъединяват към съществуващ екип. С натрупването на опит те могат да преминат към управленски и медицински ръководни длъжности: да станат ръководител на рехабилитационно отделение, координатор на операционна зала или началник на анестезиологично отделение в болница. Тези длъжности включват управление на медицински и сестрински екип, организиране на дейностите на отделението и участие в определянето на протоколи и стратегически насоки.

В частния сектор много анестезиолози избират да работят на свободна практика, като често обединяват усилията си с няколко колеги в рамките на една клиника, за да осигурят непрекъснато присъствие и да си поделят дежурствата. Практиката на свободна практика дава по-голяма автономия, но включва и управленски задачи (вж. нашата статия Работа като лекар във Франция: трите сектора на здравеопазването>). 

Какъвто и да е начинът на практикуване, métier d’anesthésiste носи ежедневно тежки медицински отговорности: всяко решение, взето под анестезия, потенциално ангажира жизнената прогноза на пациента. По-специално в областта на анестезията лекуваните случаи са тежки и смъртността може да достигне 20 % в някои отделения, което илюстрира трудността и постоянното жизнено предизвикателство на тази специалност. Тази остра отговорност за грижите за често крехки пациенти превръща анестезиологията във взискателна професия, в която опитът на пациента е от решаващо значение; опитът и професионалната зрялост проправят пътя към ключови роли в здравните заведения.

Възможности за преподаване или научни изследвания

Успоредно с клиничната си дейност утвърденият анестезиологmédecin anaesthésiste;може да разнообрази кариерата си, като се насочи към преподаване и/или научни изследвания. Така много анестезиолози стават преподаватели в университетски болници (CHU) или медицински факултети, за да обучават стажанти и да предават знанията си на новите поколения. Те могат да ръководят студенти по медицина, стажанти по анестезия или да действат като обучители в колежите за анестезиологични сестри.

По отношение на научните изследвания специалността предлага множество възможности: Анестезиологът-ръководител може да участва в клинични проучвания на нови анестетични лекарства, в изследователски проекти в областта на физиологията или да работи с фармацевтичната индустрия за разработване на иновативни продукти и протоколи. Някои от тях работят с академични изследователски звена, а други извършват работа в собствените си болници, като по този начин допринасят за развитието на научните знания.Анестезията е постоянно развиваща се специалност, в която редовно се появяват нови анестезиологични техники и протоколи, което налага на лекарите да преминават непрекъснато обучение, за да останат в крак с новостите.

Накрая, пренасянето на анестезиолога ви дава възможност да участвате в международни хуманитарни мисии, да работите във военни зони или развиващи се страни, където анестезиологичните умения са безценни за спасяването на човешки живот. Тези необикновени преживявания им дават възможност да разширят професионалните си хоризонти, като същевременно прилагат експертните си познания за каузи от общ интерес.

Анестезиологът е сенчеста професия par excellence, но въпреки това е стълб на френската медицинска система: Благодарение на напредналите си технически умения, експертното справяне с болката и хладнокръвието си те гарантират безопасността на пациентите в операционната зала и в спешното отделение и спомагат за постоянното подобряване на качеството на грижите.

По-долу са представени най-добрите ни предложения за работа за анестезиолози!

Не чакайте повече и се доверете на Jobergroup, за да напреднете в кариерата си.

Вижте всички налични оферти за тази категория